Историята

"Oбщите положения, конкретни задачи и функциите, от които трябва да се ръководи „културното” учреждение Главлит, създадено окончателно с постановление на МС декември 1952 г. са съобразени изцяло с времето на социалистическия период в България.

А именно да помага и укрепи пълното и безразделно господство на марксизма-ленинизма във всички области на наука, политика и култура в НРБ. Да упражнява всички видове политико-идеологически, военен и икономически контрол над печата и печатните произведения, кино, радио, театър, циркове, изобразително изкуство, библиотеки, музеи и всички др. културно-просветни институти.

В началото на 50-те години системата на държавни културни институции е напълно изградена и функционирането й е отработено. Всеки неин елемент е йерархично субординиран и подвластен на двоен - държавен и партиен - контрол. Провежданата културна политика е идеологически ортодоксална, всяко разномислие се санкционира.

Един от белезите на тоталитарните режими е т. нар „култ към личността”. Отдаването на необходимите почест и уважение е основна задача на всички обществени деятели, пребиваващи в подобни режими. Обратно, всеки дръзнал да прояви критицизъм към „великата личност” рискува да бъде обявен за враг или „вреден”.
Не без значение е, че изследователският труд става обект и изпада във все по-голяма зависимост от хора, които са без професионална подготовка и точни знания, дори без обща култура. Този факт е едно от доказателствата за унизителното положение, в което тоталитарната власт поставя научната интелигенция.

Смъртта на Сталин поставя ново начало за преосмисляне на водената досегашна политика в Източна Европа на тотална външна конфронтация, изолация и репресивен метод за подчинение. За България това преосмисляне е направено на т. нар. априлски пленум проведен от 2 до 6 април 1956 г. На него Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП (от 1954), осъжда култа към личността на предишния партиен и държавен лидер Вълко Червенков.

В този ред на мисли всичко направено от бившия диктатор е заклеймено като неправилно и трябва да се отстрани. Главлит, като учреждение създадено и лично ръководено от В. Червенков не прави изключение в това отношение. Но макар и закрито с постановление на Министерски съвет от 21 юли 1956 г. учреждение, неговия наследствен потенциал остава в политическия и културен живот на страната още дълго време.

Издаването на тази книга е плод на дългогодишен труд в държавния архив на България. Целта е обикновения читател да се запознае със съществуването на една културна институция през 50-те г. на ХХ в., която слага траен отпечатък върху живота на много човешки съдби. Проблематиката свързана с „Главлит“ дълго време не е обект на изследване поради секретността на този архив.

Възможността да бъде проучен и достъпен през последните няколко години даде възможност за осветляване на културна институция в неин цялостен вид и дейност."

Восток написа: Чет Апр 16, 2020 3:06 am Някой чел ли е "Записките" на Захари? Заслужават ли си 1 000 страници време? Дали като начин на писане е като прословутата "Видрица", защото нея я зарязах след около 60 страници...

https://m.helikon.bg/182614-%D0%97%D0%B ... D1%8F.html

Galahad написа: Пет Юни 26, 2020 10:36 pm А това пък си е мое издание :
ОТГОВОРНОСТТА И НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ПРЕЗИДЕНТА И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА ПО ЧЛ. 103 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
https://www.academia.edu/42235032/%D0%9 ... 0%98%D0%AF
Става дума за процедурата по снемане на президента от поста му известна с чуждицата "импийчмънт" и за още нещо, за което не особено точно се ползва друга чуждица "имунитет".
Предназначена е за по-широк кръг читатели. Тъй че има една относително дълга историческа част - както за развитието по света, така и у нас. Смятам, че на историческа основа ще е по-достъпна за по-широката публика отколкото на правна. Още повече, че родното депутатство опитвайки се да се изкара много умно е злоупотребявало с чуждици, чието значение не му е било особено ясно, та се е получила немалка бъркотия.

Още първият президент Желю Желев се пробваха да го снемат предсрочно. И при изработването на Конституцията доста бяха ограничени правомощията му. Та тогава се появи и изразът, че Желю (от СДС) няма да е вечно президент. И ето че това се сбъдна и последните двама са от БСП, а в парламента са от другата партия.

Когато тази година се надигна поредната шумотевица за "импийчмънт" реших да направя тази книжка.

Всъщност в световен мащаб тази процедура рядко привършва със снемане на президента от поста му, особено в държавите приемаме като по-демократични. В САЩ на практика няма нито един президент загубил поста си по този начин.