Ако бунтът в Кронщад през 1921 бе успял

Galahad
Мнения: 135
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Ако бунтът в Кронщад през 1921 бе успял

Мнение от Galahad » съб апр 03, 2021 7:12 pm

РЕВОЛЮЦИИТЕ
Цар Александър ІІ започнал мащабни реформи, сред които една от най-значимите е била отмяна на крепостничеството в Русия, за което получил прозвището „Освободител”. В плановете му влизало и създаване на руска конституция, а изготвянето на Търновската конституция за освободената от него България се превърнало в репетиция за подготвяната огромна промяна на империята. При все това срещу Царя-Освободител били организирани няколко покушения, като за едно от неуспешните бил осъден на смърт Александър Улянов. Алесандър Улянов е брат на Владимир Улянов известен с прозвището Ленин. Бащата Иля Улянов е потомък на покръстени калмики. Той самият се издига в гражданската администрация до ранга „действителен статски съветник”, което според таблицата за ранговете на империята отговаря на генерал-майор. Двамата братя учат в гимназията, чийто директор е Керенски-баща. Той също има ранг на действителен статски съветник, даващ правото на потомствено дворянско звание. Майката на Ленин е била от род на покръстени евреи, които също са успели да се доберат до дворянско звание. Заради отмяната на крепостничеството Улянови обаче нямали шанс да им бъде осигурен безгрижния живот на някогашните помещици. При все това Владимир Улянов не станал пролетарии, а професионален политик.
Но да се върнем към събитията в империята. Един от атентатите срещу Царя-Освободител се оказал успешен – макар първият атентатор да успял да повреди само императорската карета, вторият ранил смъртоносно Александър ІІ.
Начело на империята застанал Александър ІІІ. Изплашен от случилото се той спрял реформите и дори отменил част от нововъведенията. Но и това, което останало било достатъчно Русия да получи бърз напредък – в някои от годините тя била първа по икономически растеж, а златният резерв на страната растял бързо.
Но един ден самодържецът решил, че стои и над природните закони. Неговият влак се движел прекалено бързо и се преобърнал. Загинали много от императорската прислуга, а самият цар-богатир трябвало да задържи на плещите си покрива на императорският вагон, за да може царското семейство да го напусне. Огромната тежест, която успял да задържи обаче се отразила на здравето му и той скоро починал. При все това, макар царят и царицата също да са пострадали, те останали на мястото да помагат на ранените.
Управлението на новия цар Николай ІІ започнало с една лоша поличба. По време на тържествата за коронацията ледът се пропукал, в резултат от което мнозина от насъбралите се загинали. За разлика от Александър ІІІ, който останал да помага на ранените от преобръщането на влака, то новият цар още в началото на управлението си показал липсата на политически усет. Вместо да покаже съпричастност с близките на загиналите в някоя масова публична проява, той се появил за кратко на бала в английското посолство, а после само с императрицата дълго се молили в дворцовия параклис. Само двамата! Но всички забелязали само как той бил на бала в посолството.
Подобно на Александър ІІІ новият цар бил привърженик на твърдата ръка. На 9/22 януари 1905г. поредната проява на недалновидност на Николай ІІ сложила край на мита за добрият цар и лошите боляри. На този ден многолюдна процесия се отправила с петиция към царя с искане за подобряване на условията на работа, увеличаване на заплатите, амнистия и свикване на Земския събор. Участниците носели икони, хоругви и портрети на царя. Някои политици предложили при участниците в шествието да бъзе изпратен един от царските адютанти, който да приеме петицията и да обещае, че част от исканията ще бъдат изпълнени. Но Николай ІІ, решил да подходи с твърда ръка и по демонстрантите бил открит огън. Броят на убитите и ранените е дискусионен. Но събитието влязло в историята като „Кървавата неделя”, а авторитета на Николай ІІ се сринал завинаги.
Последвала революция. Тя е протекла като поредица от събития проточили се от 1905г. до 1907г. – стачки, бунтове, покушения и кланета. В тази поредица е и бунта на броненосеца „Потьомкин” станал популярен благодарение на един от шедьоврите на ранното съветско кино. В крайна сметка Николай ІІ бил принуден да направи някои отстъпки. Но със затихването на революцията царят започнал да отменя онова, което е бил отстъпил.
Русия се включила в Първата световна война на страната на бъдещите победители – Антантата. Но самата Русия не станала победител, а участието й било неуспешно. Заради неуспехите на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич на царя се наложило да го отстрани и той самият да застане начело на армията. Едно крайно неудачно решение, защото от една страна върху него се стоварвала отговорността за военните неуспехи, а от друга бил откъснат от управлението на империята, в което започнала да се намесва не много успешно царицата.
Така се стигнало до Февруарската революция, която била също една поредица от събития, по време на които Николай ІІ бил принуден да абдикира. Сред тях е и въстанието на гарнизона в Кронщад на 1/14 март, по време на което бил убит военният комендант вицеадмирал Вирен. Определеният за престолонаследник велик княз Михаил в знак на добра воля обявил, че ще приеме короната, ако бъде поканен за това от Думата. Недооценявайки сложната обстановка депутатите пропуснали този шанс за появата на консолидираща фигура, която да може да се противопостави на следващата революция през октомври и последвалият хаос в страната. Дори Синодът значително разочарован от действията на Николай ІІ вместо да подкрепи монархията, предпочел да пристъпи към изборът на патриарх, а царският трон бил изнесен от заседателната зала. В крайна сметка актовете да абдикацията на Николай ІІ и за отказа на княз Михаил били обявени едновременно, а Синодът организирал молебен за Временното правителство. Самият Николай ІІ в акта за абдикацията споменал Временното правителство, което направило прехода в управлението донякъде легитимен.
Макар Февруарската революция да е наричана „безкръвна” по време на поредицата от събития имало жертви, разбира се не толкова, колкото при следващата.
Същата 1917 година на 7 ноември избухнала Октомврийската революция, в която отново активно участие взели моряците от Кронщад. Но нека пропуснем подробностите за залпът на „Аврора” и щурмът на Зимния дворец.
СССР В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ СЛЕД ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
За разлика от Временното правителство Ленин сложил край на участието на страната във Първата световна война, независимо от огромните териториални загуби, с които трябвало да се съгласи.
Постигнатият мир на външните граници обаче не дал спокойствие, защото страната се озовала в гражданска война. А и мирът със съседите не се оказал дълъг и СССР започнал война със своята някогашна губерния Полша. Войната се оказала отново неуспешна и не на последно място това се дължало на огромните загуби в жива сила заради неудачното командване на Тухачевски. Един персонаж, за който ще стане дума по-натам. Неуспешна се оказала войната и с още една бивша губерния – Финландия. В резултат от направените териториални отстъпки финландската граница се оказала на около 10км. от Кронщад.
И тъй 4 години след революцията СССР се оказал в тежка политическа и икономическа криза. Реколтата на селяните се изземвала от болшевиките, в резултат от което хората, които произвеждали гладували. Не по-добро било положението на работниците в градовете. Сривът на въгледобивът затруднил транспортирането на хранителни продукти, както и работата на заводите, които допълнително усложнило положението. Промишлената продукция през 1920г. била 5 пъти по-малка от тази през 1913г. През 2017г. в промишлеността били заети 2.6 милиона души, а през 1920г. техният брой достигнал едва 1.2 милиона. Гладът и недоимъкът довели до стотици бунтове по селата и стачки в градовете. Недоволството започнало да се шири дори в революционния Петроград. Недоимъкът се отразил и на населението на града – от 2.5 милиона през 1917г. през 1920г. то било вече едва 750 000 души.
Болшевиките предприели поредица от репресии за да потушат недоволството. Но другарят Ленин си давал сметка, че в приказката за пръчката и моркова в никакъв случай не трябва да пропуска храната. Разбира се да се сети някой за това не е толкова сложно, но съвсем не било просто откъде да се осигури храна. И вождът решил да посегне на продоволствията предназначени за гарнизона в Кронщад.

Galahad
Мнения: 135
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: Ако бунтът в Кронщад през 1921 бе успял

Мнение от Galahad » съб апр 03, 2021 7:14 pm

БУНТЪТ В КРОНЩАД
Кронщад е бил главната военна база на Балтийския флот. Разположена на остров Котлин морската крепост преграждала фарватера на Финския залив водещ към устието на Нева. За подсилване на отбраната били изградени и няколко изкуствени острова, снабдени с батареи. Кронщад се явявал преграда за всеки враг, опитващ се да навлезе по реката и да достигне до самия Зимен дворец. В продължение на векове Кронщад е бил опора на руската монархия. После дошли революциите, в които моряците участвали активно. Даже в една от революционните песни се пее: „Нас младостта ни водеше на сабен поход, нас младостта ни хвърляше на кронщадския лед…”
Животът на кронщадските моряци на острова до бунта бил обезпечен и те не са имали представа за трудностите, които изпитва страната. Писмата между тях и близките минавали през цензура и били заличавани известията за недоимъка и терора. Много от моряците с години не били пускани в отпуска. Когато последното все пак се случило, те установили, че властта не принадлежи на работниците и селяните, а положението на народа не само не се е подобрило, но и значително се е влошило.
За да сплашат стачкуващите в Петроград болшевиките разхождали из заводите мними кронщадски моряци, които заплашвали с репресии. Когато слуховете достигнали до Кронщад на 26 февруари 1921г. на общо събрание на екипажите на линкорите „Севастопол” и „Петропавлоск” било решено да бъде изпратена делегация в Петроград за да проучат какво се случва. Виждайки, че стачкуващите заводи са обсадени от армията кронщадци все пак успели да проведат срещи с трудещите се от Петроград и разграничавайки се от мнимите матроси, ги уверили, че са на страната на народа.
На 28 февруари се провело събрание, на което делегацията описала положението в Петроград. Матросите приели резолюция, с което се искало провеждането на избори, отстраняване на комисарите и разрешаване на свободна търговия. Сред исканията било и изселване на евреите в Палестина, което би засегнало част от членовете на ЦК на компартията. На 1 май се провел голям митинг, на който били издигнати лозунгите: „Властта на съветите, а не на партиите” и „Съвети без комунисти”. На митинга присъствал председателя на Всесъюзния централен изпълнителен комитет (орган, който заедно със Висшето събрание на съветите бил върховната законодателна, изпълнителна и контролна власт на СССР) Михаил Калинин (формално той се явявал нещо като държавен глава на СССР). С него бил тръгнал и Зиновиев, но по пътя се отказал, защото се страхувал да се срещне с моряците. Въпреки заплахите на Калинин резолюцията била приета. Калинин след като успял да се измъкне от Кронщад, телеграфирал в Смолни, че незабавно трябва да се пристъпи към смазването на бунта. А на острова били арестувани комисаря на флота Николай Кузмин и председателя на кронщадския съвет Петър Василев.
Разбира се не било тъй просто болшевиките да се разправят с героите на революцията, дълго време смятани за опора на новата власт. Затова първият удар бил нанесен от пропагандата. За водач на бунта бил обявен царският генерал Козловски, а неговото семейство незабавно било арестувано. Твърдяло се, че кронщадските моряци били избити, а на тяхно място се били настанили белогвардейци, французи или финландци. Дори из Петроград били разкарвани мними „пленници” със златни лампази. Александър Козловски имал чин генерал-майор, т.е. според Таблицата за ранговете на Руската империя той имал същата позиция, каквато и бащата на Ленин в гражданската администрация. Разбира се болшевишката пропаганда не уточнила тази подробност. В действителност лидер на въстанието бил матросът Степан Петриченко, който бил писар във флота. Именно той оглавил Временния революционен комитет, а в състава били включени Яковенко, Архипов, Тукин и Орешин. По-късно броят на членовете достигнал 15 души. Приетата на митинга резолюция била изпратена до Петербург и до околните градове. Били изпратени около 200 куриери с текста на резолюцията до Петроград и околните селища, но почти всички били арестувани. Радиостанциите на корабите предали също така резолюцията в ефир и отправили молба за помощ. Морският въздушен дивизион в Ораниенбаум признал ВРК и изпратил делегати. Към въстаниците се присъединил и отряд петерхофски курсанти. Нестор Махно по радиостанцията приветствал въстанието. Емигрантите също посрещнали събитието с надежда, като започнали да набират средства за помощ за въстаниците. Но на Кронщад пристигнала единствено хуманитарна помощ от Финландският червен кръст и то твърде късно и на практика била използвана от болшевиките, които превзели крепостта. Това обаче дало така необходимият коз за финландската връзка на бунта, тъй като било реална помощ, а не само пропаганда. При въстаниците от страна на емигрантите пристигнал само пребиваващият във Финландия балон Павел фон Вилкен. Лидерът на есерите Виктор Чернов изпратил в Кронщад само свой представител.
И тук идва онова, за което е темата. Генерал Козловски оценявайки обстановката си дал сметка, че за него, семейството му и останалите в Кронщад изчакването нямало да доведе до подобрение, а трябва да се предприемат активни настъпателни действия.
Пред Временният революционен комитет той изложил своя план, според който трябвало да бъде направен десант в Ораниенбаум и да бъде завзета гарата. Трябвало да се влезе във връзка с останалите военни части, които споделят възгледите им, като съвместно с тях бъде неутрализиран петроградския гарнизон и градът да бъде поставен под техен контрол.
Петриченко се противопоставил, като заявил, че матросите не искат власт, а тя трябва да бъде дадена в ръцете на народа. В крайна сметка кронщадци предпочели да останат в своята крепост под защитата на своите мощни оръдия.
Какво се случило след това! В Кронщад бил създаден Комитет по отбраната начело с бившия капитан Соловьянинов, а в състава му влезли също Козловски, контр-адмирал Дмитриев и Аркаников. Кронщадци се опитали да преговарят с болшевиките, но Троцки поискал безусловна капитулация. На проведеното събранието в Кронщад отхвърлили предложението за капитулация и заявили, че ще победят или умрат.
За потушаване на бунта в Петроград пристигнали председателят на Реввоенсъвета Лев Троцки и главкома Сергей Каменев. Била възстановена 7 армия, начело на която бил поставен провалилият се по време на войната с Полша бъдещ маршал Тухачевски.
Първоначално се пристъпило към артилерийски обстрел, но снарядите достигнали едва до крайните фортове. Кронщад отговорил със своите мощни оръдия и принудил болшевиките да преустановят стрелбата.
На 7 март на зазоряване бил извършен първият червеноармейски щурм на Кронщат. Напълно в стила на Тухачевски била извършена през деня самоубийствената атака по леда под снарядите на крепостните оръдия и картечници. Зад щурмуваците стояли с картечници добилите популярност през ВСВ „заградотряди”, които стреляли по червеноармейците, които се опитвали да отстъпят. По тази причина не малко щурмоваци предпочели вместо да атакуват да се придадат на кронщадци. Загубвайки 800 души, болшевиките прекратили щурма. Много от ранените червеноармейци, които попаднали в плен се оказали с рани в гърба, т.е били простреляни от заградотрядите докато бягали от своя командарм.
По това време Ленин откривал 10 конгрес на Компартията, пред което заявил, че щял да бъде смазан този белогвардейски метеж. От „Петропавлоск” обявили победата и заявили, че отговорността за кръвопролитията е на болшевиките. Много от комунистите намиращи се в Кронщад подали заявление за напускане на Компартията. На страната на кронщадци по време на щурма преминали две роти и един батальон от щурмовите червеноармейски части.
Разтревожен от случилото се Тухачевски разпоредил екипажите на всички кораби в Петроград да бъдат пръснати из страната. Той се опасявал, че те могат да се присъединят към бунта. Пропагандата започнала да разпространява твърдения, че гарнизонът на Кронщад е бил избит, а на острова има само финландски войски и белогвардейци. Били развеждани мними финландци и белогвардейци по градовете. Това довело до спад на войниците, които се присъединявали към бунта. При все това броят на защитниците нараснал от 13 000 матроси и 2 000 граждани при първата атака на 18 000 души. Били осигурени за следващия щурм допълните картечни и по-далекобойни оръдия, чийто огън да порази Кронщад. По този начин по огнева мощ щурмуваците добили превъзходство над защитниците. Броят на щурмуваците достигнал 24 000 души. 235 Мински и 237 Невелски полкове на 27 Омска дивизия, които отказали да участват в щурма на Кронщад били разоръжени, а водачите на неподчинението били разстреляни. Тухачевски смятал да използва срещу гарнизона и жителите на Кронщад химическо оръжие, но това не било изпълнено заради лошите метеорологични условия.
Давайки си сметка, че Кронщад не може да издържи на продължителни шурмове и обсада водачите на бунта, заедно с около 8 000 души от гарнизона и жителите напуснали крепостта и по леда се добрали до Финландия.
Вторият щурм започнал през нощта на 16 март, като щурмуваците успели незабелязано да се приближат до фортовете на Кронщад. Те с лекота завзели празният форт 7, а форт 5 се предал. Фортове 6, 4, 1 и 2 били завзети след тежки боеве и с големи загуби.
На 17 март червеноармейците достигнали до града и започнали поголовно клане. Едва тогава бунтовниците и жителите си дали сметка какво в действителност представлява Народната власт. Последвала епична съпротива по улиците на града, като на помощ на матросите се притекли жителите на града. Докато бащите стреляли жените и децата събирали оръжието и патроните на загиналите за да ги занесат на защитниците. Въпреки отчаяната и самоотвержената защита на 18 март Кронщад бил превзет.

На 20 март 1921г. бил извършен първият показен разстрел на 13 от защитницитена Кронщад. Общо на разстрел били осъдени 2103 души, а на 6459 души били наложени други наказания. По случай 5-та годишнина от Октомврийската революция на 2 ноември 1922г. повечето редови участници в бунта били амнистирани. На 10 ноември 1994г. президентът Борис Елцин реабилитирал участниците в Кронщадското въстание.
Генерал Козловски се установил във Финландия. От семейството му оцеляла само дъщеря му, която все пак успяла да се добере до баща си. Петриченко след амнистията през 1922г. поискал да се върне в СССР, но му се наложило да се постави в услуга на съветското разузнаване, за което бил арестуван от финландските власти през 1941г. След войната бил освободен и се завърнал в СССР, но бил осъден като финландски агент и изпратен в лагер, където умрял. Именно той описал събитията в Кронщад, като книжката му била издадена в Прага.
Командарма Тухачевски потушил жестоко и народното въстание в Томбовска губерния, където вече използвал срещу собствения си народ и химическо оръжие, което все още не било забранено от Женевската конвенция. Достигнал до поста маршал, но по-късно бил разстрелян като враг на СССР.
На Х конгрес Ленин обявил краят на Военният комунизъм и началото на НЕП – новата икономическа политика. Макар да била обявена от комунистическата пропаганда за крачка напред, тя всъщност била отстъпление, но в правилната посока. По-конкретно били премахнати някои от пречките за икономическото развитие на страната, което довело и да намаляване на политическото напрежение. През 1924г. самият Сталин признал, че сред причините за отмяната на Военният комунизъм и „продразверстката” били бунтовете в Кронщад и Томбовска губерния. Така макар и жестоко смазани двата бунта успели да доведат до значителна промяна на курса на развитие на СССР.

Въпросът за историческо моделиране, който обаче е предмет на темата е дали е било възможно кронщадският бунт да пожъне по-голям успех? И по-конкретно какво би станало, ако бил приет плана на генерал Козловски за активно настъпление, вместо за пасивна отбрана?
Разбира се „Третата революция” (както кронщадци нарекли своят бунт) нямала шанс да се развие подобно на Октомврийската, защото фактически управлението на страната било пренесено от революционният Петроград в доста по-спокойната и инертна Москва. По време на бунта в Зимният дворец вече нямало правителство, което с един замах да бъдело снето.
Но от друга страна случилото се с 27 Омска дивизия, чийто части се отличили във войната с белогвардейците и поляците показало, че дори и верните на болшевиките части можело ако не да се надигнат срещу властта, то поне да заемат изчаквателна позиция.
Една от слабостите на бунта е, че не се е изчакало до разтопяването на леда, при което щурмовете по замръзналите река и залив биха били невъзможни, а атаката по море срещу мощните оръдия на крепостта би била значително по-трудна. Това разбира се би попречило пък след това на евакуацията на 8-те хиляди души, които по леда успели да избягат във Финландия. Но една морска обсада би се проточила значително повече и това би могло да доведе до разрастване и консолидиране на недоволните.

Отговори