Апостол Андрей като създател на българският народ

Galahad
Мнения: 135
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Апостол Андрей като създател на българският народ

Мнение от Galahad » чет ное 26, 2020 10:55 pm

Знам, че заглавието може да смути дори правоверните автохонци. Но няма да си говорим за световни конспирации, нито ще правим словесни еквилибристики.
В темата ще се занимаем с нещо доста по-типично научно - с историческите процеси.

Наближава Андреевден. Но едничката дата 30 ноември съвсем не събира всичко, извършено от свети Андрей. Така е и с много исторически дати - макар за празник да е определен само един ден, понякога става дума за процеси, протичащи месеци, години, дори десетилетия. Така например Великата френска революция съвсем не се изчерпва с превземането на Бастилията - атрактивно събитие, но с малко значение за онова, което е тази Велика революция. Тя не е дори превземането на двореца Тюйлери, а много преди и след това.

За мнозина създаването на Дунавска България от хан Аспарух е някакво театрално-панаирджийско събитие, при което владетеля изсипва торбичка пръст от Фанагория насред Плиска, забива меча и казва: "Тук ще бъде България", а после скромно добавя: "От утре с Тангра ще говоря само аз!" И разбира се финал обявява, че са опечени 2000 агнета и са осигурени 2000 меха вино, 2000 меха медовина и 1000 меха кумис, след което започнало народно веселие по случай създаването на държавата, което продължило три дни и три нощи.
Но реално подобно нещо едва ли се е случило. Аспарух не е бил първият българин настанил се да живее на юг от Дунава. Всичко е започнало поне век по-рано. Или поне тази част, която по години и личности е описана в хрониките.

Струва ми се излишно да ви убеждавам за ролята на религията при формирането на държавите и нациите. Някои дори и днес говорят за помашка нация, макар всъщност да става дума за българи мюсюлмани, т.е. за българи, които са с различно вероизповедание от най-масовото в България. Всички знаем за Ирландия и северна Ирландия и проблемите между ирландци-католици и ирландци-протестанти, при това във вече модерните ХХ и ХХІ век. Всички знаем да арабите от Северна Африка - доста различни народи през ранната античност, после доста близки до Европа в годините на Римската империя и така до Мохамед, когато стават много по-различни. Знаем също за сложните отношения между католическия Запад и православния Изток на Европа.
А в последно време отново си припомняме, как Македония, която в годините на Охридската архиепископия се е наричала България (българите на север от Балкана са били наричани визи, а пък с Македония е било назовавано Охридско), как Гоце и Даме са били служители на Българската Екзархия, та ето тази изконна част от българския народ само след като 50г. е била отделена от БПЦ се оказа, че се е вживяла в ролята на някаква отделна нация.

За живота на апостол Андрей няма да се впускам в разкази. За него можете да прочетете тук: http://historicalcities.narod.ru/prazni ... andrei.htm
Някой може да е изненадан, че няма да има дълго изложение за него. Но той просто е началото на един процес, проточил се 1000г. Когато той завършва, вече няма беси, кутригури, драгувити, севери, меди, а само българи. Това не е уникално явление, а така са се появили всички европейски народи. Просто при някои този процес не е съвсем завършен и затова Германия и Австрия са федерации, образувани от множество германски лендери, които обаче откриват разлики помежду си.

Та защо апостол Андрей? Неговият кръст стои на Юнион Джак, което ще рече, че има един друг народ, който го е приел по присърце.
Апостол Андрей проповядвал в Скития. При това пътуване той преминал през градовете Агатопол (дн. Ахтопол), Анхиало (дн. Поморие), Месемврия (дн. Несебър) и Одесопол (дн. Варна) като основал в тях християнски общини. Оттам преминал в района на територията затворена между Дунава и морето, която по-късно била наречена Малка Скития, а сега е известна като Добруджа. Продължавайки пътуването си покрай морето, той посетил Таврическия Херсон (днешния полуостров Крим), а също земите между Кавказ и Черно, Азовско и Каспийско море, т.е. тези територии, където са живеели прабългарите според най-ранните сведения, които имаме. На връщане той ръкоположил свети Амплий за епископ на Варна, след което отишъл в Никея. По пътя си за Никея посетил ред селища в Дунавската равнина и Горнотракийската низина и създал в тях християнски общини.

Както се вижда свети апостол Андрей обиколил и проповядвал онези земи, в които през следващите хилядолетия щяла да се развива българската история. Това е очевидно и ясно, но каква връзка има то със сформирането на българската народност?
При това пътуване той създал църковни общини, а също поставил и епископи, като някои от тези катедри съществуват и днес, а други ги имаше до скоро. Иначе казано са били създадени едни трайни организирани структури, които консолидирали населението в тях. Първоначалното структуриране на християнските общини било свързано с апостолите, които проповядвали в съответния регион и именно така се появили и първите патриаршии.
С времето обаче, част от тези общини, особено във варварските земи изчезнали, а други силно оредели. Така че първоначалното единство между епископствата създадени от апостол Андрей не могло да остане в продължение на векове незасегнато от житейските бури.
Тъй че каква е тяхната роля върху създаването на българската нация през следващите векове?

Разбира се както стана дума по-горе няма някакъв ден и час, в който апостол Андрей да е събрал всички от Драч до Кавказ и от Карпатите до Бяло море и да им е заявил, че от този момент на сетне, както и да са се наричали, вече ще са българи и ще говорят автохонен български език.

Християнските общини се явяват обаче разпространители на една унифицирана култура. Важен фактор се оказала ролята на писмеността за развитието на християнството. Писмеността има ролята на затвърждаващ езика фактор, тъй като веднъж записан един текст може да бъде възпроизвеждан трайно. Показателен е фактът, че езикът, на който са българските кирилски текстове макар и с изменения във времето се е запазил и до днес, докато други езици са изчезнали до такава степен, че днес почти няма и следа от тракийския и прабългарския.

Разбира се в такова голяма пространство, а особено в епохата на Великото преселение не е било възможно оцеляването на всички тези центрове. Но те стават проводници на формирането на някои общи културни връзки. Но именно тези слаби културни нишки позволяват в следващите векове племената да изградят помежду си по-силни връзки, които пък един ден сформират онова, което е българската нация.

В днешно време продължаваме да виждаме такива процеси на отблъскване и привличане - привличането поражда създаването на формации като ЕС, докато отблъскването пък поражда конфликтите между християни и мюсюлмани, които напоследък добиват все по-остър характер в Европа.

Отговори