Малко известни действия на българската армия и нередовните части по време на войните 1912-13, 1915-1918 и 1941-1945 г.

admin
Site Admin
Мнения: 305
Регистриран: съб апр 21, 2018 12:30 pm

Re: Действията на българската армия и нередовните части по време на окупациите на Гърция и Югославия

Мнение от admin » съб апр 13, 2019 10:29 am

https://balkaninsight.com/2019/04/12/se ... wi-crimes/
Serbia Under Bulgarian Occupation: Documenting WWI Crimes
Излязло е ново издание вчера. Вероятно сърбите си лъжат като за световно, но все пак.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 2378
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Действията на българската армия и нередовните части по време на окупациите на Гърция и Югославия

Мнение от thorn » пон апр 15, 2019 3:44 pm

В Дьовленско били разрушени и опожарени изцяло или частично 33 села с 3970 къщи.

Сред опожарените села в Дьовленско било и Барутин, на което село останала само една къща на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея грабителите открили една сляпа старица, която поради слепотата си ги посрещнала като свои.


В село Триград от 120 хаджии над 70 били убити в триградското медресе по време на войната.

В Дьовлен в местността „Саковица“ съществувал общ гроб на стотина изклани от войската местни жители. В близост до Доспат в местността „Касапска поляна“ и до днес стои т. нар. „Ратайско гробе“. Това била обща яма на 40-те ратаи на местен чифликчия избити от 9-ти Пловдивски пехотен полк набедени, че били помагачи на оттеглилата се вече от Доспат османска войска.

в с. Ескикьой (Мала Арда) например, където попските помощници Хасан Саидов и петковчанинът Димитър Куртев с пушки в ръце подканяли под строй обречените на покръстване селяни в превърнатата в църква бивша джамия. Всичко станало набързо, без кандила и песнопения. Попските помощници напръсквали със светена вода селяните и ги преименували, след което им връчвали гугли и кръстчета. Минарето било разрушено, а на едно дърво в двора на джамията направили камбанария и поп Харитон от с. Петково биел камбаната за неделната литургия. По време на покръстването 18 души от с. Петково били убити в с. Блатево и хвърлени от моста на р. Малка Арда, след което петковчани не дали отпор на покръстителя си поп Харитон и мисията била завършена с успех.

В с. Юрпек (Гълъбово) покръстването започнало през 1913 г. също с жертви. Поради нежеланието си да си смени вярата, Айше Пашалиева била убита.

В с. Сьойджюк (Върбина) било съборено минарето на джамията. Вътре окачили икони, а на една череша в двора била прикрепена камбанарията. Много от селяните побягнали в горите, за да не ги покръстят, но с помощта на войска голяма част от тях били върнати. След като те били строени в редица и след като били извършени ритуалите, свързани с пръскането на светена вода и окадяването с тамян, свещеникът ги задължил да му целуват дрехата и им слагал имена. Така било покръстено цялото село. В покръстването на с. Сьойджюк участвали двама свещеници от с. Славейно и един от с.Петково. По същото време починало едно дете, но на селяните не им било разрешено да го погребат с кефен (плат за погребало), докато не му се смени името.

В Юнуздере пръв бил покръстен имамът Хасан Кафтаджъ. Той сменил вярата си след като бил заплашен, че ще го убият.

Един от жителите на селото на име Тръмбаш, за да го сплашат, насилниците го увесили с главата надолу от един мост, а след като продължил да упорства, го пуснали във водата на р. Узундере и така му зачели покръстването.

В Могилица един от агушевските ратаи, поради отказ да си сменя вярата, бил впряган в рало. Всъщност ратаят си бил християнин, но никой не му вярвал и
го насилвали да се покръсти втори път. Наложило се за доказателство да го съблекат гол.

В с. Текир (Сивино) духовната асимилация се осъществила в Хаджиеминския конак в края на 1912 г. В обградената от войниците сграда се ръсела светена вода и се размахвали кандила. Покръстващите били от с. Гудевица и за помощник си взели пъдаря Хюсеин Малецов,....... В хода на покръстването гудевчани прибягнали и до физическо насилие. Убита била Хасибе Кьоровска заедно с невръстния й син, разрушено било минарето, имуществото на джамията било плячкосано и закарано с муле в домовете на гудешевчани. След година имуществото било върнато, но вярващите в Аллах не го внесли в джамията, тъй като било осквернено от престоя си в български домове.


На 15.01.1913 г. секретарят на Св. Синод Ст. Костов осведомил министър-председателя Гешов, че в Неврокопско от митрополит Теодосий покръстил 30 помашки села, след което акцията била прекратена от тамошния околийски началник и там останали 41 непокръстени села. За бързото покръстване на 30-те села спомогнали и обстоятелствата, посочени в протокол № 3 на Св. Синод от 22.01.1913 г., а именно – мизерията, гладът, както и обирите, изнудванията и убийствата извършвани от четници и пр.

Жителите на селата Богутево, Ер Кюприя (Мостово) и Дряново на 04.02.1913 г. в писмо до председателя на НС, Ст. Данев се оплакали, че християнизацията била насилствена и ако те са искали да се върнат към корените си, щели да го направят още преди 35 години, веднага след Руско-османската война. Те настоявали пред председателя на НС да бъде прекратен този позорен акт на БПЦ.

Жителите на неврокопското село Жижево били покръстени преди Коледа на 1913 г. Няколко дена след това там пристигнала една чета, придружавана от свещеник, който предложил на новите християни да си откупят старата вяра. Така четата получила 452 лири и си отишла, а на помаците било позволено да си изпълняват свободно религиозните обреди. Няколко дена след това по повод тази сделка избухнал бунт и девет села били опожарени, а населението наказано.

Потребителски аватар
thorn
Мнения: 2378
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Действията на българската армия и нередовните части по време на окупациите на Гърция и Югославия

Мнение от thorn » пон апр 15, 2019 3:44 pm

Реакцията на новопокръстените помаци, според терминологията на БПЦ, била толкова крайна, че ги нареждала на страната на противника, срещу когото българската армия трябвало да воюва в краткотрайната Междусъюзническа война. Първото известие за този обрат датира от 30.06.1913 г., когато една рота на Първи пехотен софийски полк, изпратена в Неврокоп срещу гърците, се натъкнала на въстаналото мюсюлманско население. В завързалите се боеве, според командващия ротата поручик Т. Панов, с цел да се сломи съпротивата на въстаналото население, били опожарени селата Кюстенджик, Триград, Иланджиево (Змеица) и Касък.

На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортувал, че въстанието било потушено, селата превърнати в пепел, а останалото население избягало в горите и планините, за да продължи борбата. Изцяло били опожарени осем села – Г еврен, Балабан, Триград, Налбли, Душек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьовлен от 250 къщи останали невредими само 30.

---------------------------------------------------------------------------
Уф, писна ми. На http://librev.com/index.php/2013-03-30- ... ment=23457 има още много, но общата картина е ясна.

Потребителски аватар
Galahad
Мнения: 30
Регистриран: съб фев 02, 2019 5:53 pm

Re: Малко известни действия на българската армия и нередовните части по време на войните 1912-13, 1915-1918 и 1941-1945

Мнение от Galahad » чет апр 18, 2019 10:23 pm

Да се чуди човек как в България са останали турци, а в завладяния от добрите гърци Солун почти не са не са останали българи, турци и евреи, макар преди това да са били по-голямата част от населението.
В Турция пък са изчезнали българските, гръцките и арменските махали.
В Сърбия има много селища, за които по време на турското робство се говори, че там има българско население, но днес то види се е напълно изчезнало.
Пита се защо тогава в България има толкова много турци, а в Турция почти не са останали българи? Същото в Сърбия и в Гърция?

Да не забравяме че БЗНС и тесните социалисти са били на хранилка при сърбите. Тъй че част от "домашната" литература си е платена отвън поръчка. Предполагам е направило впечатление примерно, че масовите гробове имат имена на български, докато и до днес много местности носят турските имена.
Туй разбира се не означава, че в даден регион със смесено население всички етноси са се радвали на българската власт. Имало е съпротива, имало е и наказания.
В някои случаи отделните села създавали чети, които нападали съседните, в които имало чужди етноси, а те пък на свой ред си отмъщавали.

В Сърбия, Турция и Гърция има трайна последователна политика на обезбългаряване. Това може да бъде видяно в ред документи, а и продължава да се върши и сега и може да се види. В Гърция примерно за да заличат кирилски надписи са събаряли стени на църкви (през средновековието и имала практика надписът да се иззидва с тухли като част от зидарията на стената). Сега в много гръцки градове може да се види как къщите в българските махали са оставени да се рушат - става дума за старинни къщи, не за панелни блокове. Говоря за обитаеми градове, а не за изоставени села, каквито има по цял свят и там къщите си се рушат.

И пуснатите тук писания са част именно от тази трайна политика. У нас обаче никога не е имало политическа последователност за каквото и да е било, най-вече по малцинствените въпроси.

Отговори