Афганистан през периода 1979-89 г.

До края на Студената война
kramer
Мнения: 230
Регистриран: съб май 05, 2018 7:43 pm

Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от kramer » пет сеп 06, 2019 9:27 pm

Гледам, че няма конкретна тема за ограничения съветски контингент в Афганистан през периода 1979-1989 г. Попаднаха ми спомените на трима съветски генерали през този период - на командващия 40 армия генерал Громов, на съветника при президента Наджибула, зам.-началника на Генералния щаб генерал Махмуд Гареев и на заместник-началника на оперативната група на МО в Афганистан през времето 1979-84г. генерал Меримски. Последният е бил наричан от съветските войници и офицери "генерал Смърт" или "сивата смърт".

https://www.libfox.ru/220753-2-boris-gr ... .html#book

http://militera.lib.ru/memo/russian/gar ... index.html

http://militera.lib.ru/memo/russian/mer ... index.html

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5297
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от thorn » пет сеп 06, 2019 9:55 pm

А няма ли да има едни спомени за Афганистан в по-късен период? За битието на ограничения български контингент, оказващ братска помощ на братския американски народ в опитите му да накара афганистанския народ да разлюби своята студентска младеж?

kramer
Мнения: 230
Регистриран: съб май 05, 2018 7:43 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от kramer » пон сеп 09, 2019 5:56 pm

Организация и дислокация на Ограничения съветски контингент в Афганистан 1979-89 г.
Основни ефективи - Три мотострелкови дивизии, две отделни мотострелкови бригади, два отделни мотострелкови полка, една въздушнодесантна дивизия, един отделен въздушно десантен полк, една въздушно-щурмова бригада и две бригади "Спецназ" на ГРУ. Армейски осигуряващи и обслужващи части. 34 смесен авиационен корпус.
Дислокация: Щаб на 40 армия - Кабул. 108 мсд /Кабул и Баграм/, 5 мсд /Шинданд и Херат/, 201 мсд /Кундуз/, 66 омсбр /Джелалабад/, 70 омсбр /Кандахар/, 56 десантно-щурмова бригада /Гардез/, 191 омсп /Газни/, 860 омсп /Файзабад/, 103 вдд /Кабул/, 345 овдп /Баграм/. 15 бригада "Спецназ" /Джелалабад/ и 22 бригада "Спецназ" /Лашкаргах/.
Освен това има и подразделения на КГБ и МВР.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5297
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от thorn » съб сеп 14, 2019 11:44 pm

Това колко човека би трябвало да са?

Доколкото си спомням, част от авиацията си е била базирана в СССР. Тя брои ли се?

Ихтамнет
Мнения: 599
Регистриран: чет юни 13, 2019 1:03 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от Ихтамнет » нед сеп 15, 2019 2:39 pm

Бин Ладен по време на войната и в годините след нея:
В далечния 6 декември 1993 г. журналистът Робърт Фиск от британското издание The Independent прави едно от първите интервюта за западна медия с тогавашния сътрудник на ЦРУ и герой на афганистанската революция срещу съветската армия… Бин Ладен.

Едва няколко години след победата на подкрепяните от САЩ муджахидини, саудитецът пренася своите строителни материали, пари и партизани, за да започне работа по обществени проекти в Судан. Попитан дали поддържа тренировъчни лагери за джихадисти, бъдещият лидер на „Ал Кайда“ казва просто: „Аз съм строителен инженер и земеделец, ако имах тренировъчни лагери нямаше да мога да върша работата, която върша сега“.

Ето и публикацията, озаглавена „Антисъветският воин, който поведе армията си по пътя на мира“, цели 21 години по-късно. Интервюто пред Independent е първото за западен журналист.

Снимка: Independent
Снимка: Independent

Облечен в роба с позлатени ресни, Осама бин Ладен се е изправил, охраняван от приближените си муджахидини, били се заедно с него в Афганистан. Брадати, мълчаливи фигури – невъоръжени, но в близост до мъжа, който ги е вербувал, обучил и след това изпратил да унищижат съветската армия. На лицата им няма усмивки, докато суданските селяни от Алматиг се изреждат да благодарят на саудитския бизнесмен, който завършва магистралата, която ще свързва домовете им със столицата Хартум.

С високите си скули, тесни очи и дълга кафява роба, Бин Ладен изглежда досущ като планински воин от муджахидинска легенда. Облечени в чадори (черни покривала) момичета танцуват около него, а проповедници възхваляват мъдростта му.

„Чакахме този път по време на всички революции в Судан. Чакахме и бяхме предадени от всички, докато не се появи Осама бин Ладен“.

Извън Судан, на Бин Ладен не се гледа с такава висока почит. Египетската преса твърди, че той е върнал стотици бивши арабски бойци от Афганистан обратно в Судан, докато западните посолства в Хартум предполагат, че някои от „афганистанците“, които саудитският предприемач е довел със себе си, са заети с обучение на джихадисти, които да разпалят нови войни в Алжир, Тунис и Египет. Самият Бин Ладен нарича публикациите – и позициите на дипломатите, „боклук“.

„Аз съм строителен инженер и земеделец. Ако имах тренировъчни лагери в Судан, нямаше да мога да свърша това, за което съм тук“.

Той говори за наистина амбициозен проект – чисто нова магистрала, простираща се от Хартум чак до Порт Судан. Старият път, дълъг 1200 километра, сега ще бъде съкратен до 800, а новият маршрут ще превърне крайбрежния маршрут извън столицата в пътуване, отнемащо само ден. В страна, презирана от Саудитска Арабия заради своята подкрепа за Саддам Хюсеин по време на войната в Персийския залив, Бин Ладен е донесъл същата техника, която само преди 5 години е използвал за създаването на партизанските маршрути в Афганистан.

Той е скромен мъж с жилище в Хартум и малък апартамент в родния си град Джеда. Има четири съпруги и е известен с предпазливостта си пред медиите. Седи кротко на стола си в палатка и чисти зъбите си според старата арабска традиция – с мисвак.

В крайна сметка обаче проговаря за войната, за чието спечелване помогна. „Това, което преживях за две години в Афганистан, нямаше да успея да изживея за стотици години, където и да е другаде“, казва той.

Когато историята за афганистанската съпротива започне да се пише в учебниците, личния принос на Бин Ладен за муджахидините и индиректното му участие в тяхното обучение и подкрепа могат да се окажат повратна точка в историята на въоръжения фундаментализъм. Макар днес той да се опитва да омаловажи тази си роля.

„Когато инвазията (на СССР – б.р.) в Афганистан започна, се вбесих и заминах за страната. Пристигнах няколко дни преди края на 1979 г. Да, аз се бих там, но моите братя мюсюлмани сториха много повече от мен. Много от тях загинаха, а аз съм все още жив“.

Само няколко месеца след посещението си обаче, Бин Ладен изпраща бойци от Алжир, Ливан, Кувейт, Турция и Тунис в Афганистан. Казва, че не са били стотици, а хиляди. Подкрепя ги с оръжие и строителната техника, с която разполага. Заедно с инженер Мохамед Саад, иракчанин, който проектира пътя до Порт Судан, Бин Ладен прокарва огромни тунели в планината Зази в провинция Бехтияр. Там той изгражда партизански болници и оръжейни хранилища, след което отвежда муджахидинските пътеки на 15 километра от Кабул.

„Не, никога не съм се страхувал от смъртта. Като мюсюлмани ние вярваме, че когато умрем, ще отидем на небето. Преди битка Аллах ни изпраща смирение. Веднъж бях само на 30 метра от руснаците и те опитаха да ме заловят. Бях под обстрел, но чувствах такова спокойствие в сърцето си, че заспах. Това преживяване е описано в най-ранните ни книги. Видях как 120-милиметров снаряд пада точно пред мен, но не се взриви. Още четири бомби бяха пуснати от руски самолети над щаба ни и нито една от тях не избухна. Ние победихме Съветския съюз, а руснаците избягаха“.

Но какво се случва с арабските муджахидини, които той е завел в Афганистан, членове на партизанската армия, окуражавана и въоръжена от САЩ, които бяха забравени, щом войната приключи?

„Нито аз, нито братята ми видяхме дказателства за американска помощ. Когато моите муджахидини победиха, а руснаците бяха прогонени, започнаха различията и аз се върнах към строителството на пътища в Таиф и Абха (в Саудитска Арабия – б.р.). Взех си обратно техниката, което използвах, за да строя тунели и пътища за муджахидините в Афганистан. Да, аз помогнах на някои от другарите си да дойдат в Судан след войната”.

Но колко? Осама бин Ладен поклаща глава и отказва да отговори. „Сега те са тук при мен, работят и строят пътя към Порт Судан“. Казвам, че босненски мюсюлмански бойци, които воюват в Травник (в днешна Босна и Херцеговина – б.р.), са споменали името му.

„Аз чувствам същото за Босна. Но ситуацията там не предлага същите възможности като в Афганистан. Малка група муджахидини отидоха да се бият в Босна и Херцеговина, но хърватите отказват да ги пуснат в своите земи, както направиха пакистанците в Афганистан“.

Докато Бин Ладен обяснява за джихад, неговите бивши бойци го гледат внимателно. Питам го дали за тях не е странно, че само преди няколко години са се били с руснаците, а днес строят пътища в Судан. „Те харесват тази работа, както и аз. Това е прекрасен план, който осъществяваме тук. Той помага на мюсюлманите и подобрява техния живот“, казва в отговор саудитецът.

На неговата компания „Бин Ладен“ (не трябва да се бърка с огромните строителни фирми на братовчедите му – б.р.) се плаща в судански долари, с които се купуват сусам и други продукти за износ. Очевидно печалбите не са основният му приоритет.

Питам го какво мисли за Алжир, но мъж в зелен костюм на име Мохамед Муса, който твърдеше, че е палестинец, макар да е служител на суданските служби за сигурност, ме потупа по рамото. „Зададохте повече от достатъчно въпроси“, ми казва той, след което Бин Ладен става, за да инспектира чисто новата магистрала.
https://ureport.bg/48035/2014/12/11/obs ... %E2%84%961

kramer
Мнения: 230
Регистриран: съб май 05, 2018 7:43 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от kramer » пет сеп 20, 2019 10:09 pm

thorn написа:
съб сеп 14, 2019 11:44 pm
Това колко човека би трябвало да са?

Доколкото си спомням, част от авиацията си е била базирана в СССР. Тя брои ли се?
Около 120 000 човека в най-разгорещения период..

Част от авиацията, базирана в СССР се е привличала при определени операции. Чак Далечна авиация. Тук е посочено подробно:

http://yandex.ru/clck/jsredir?bu=72r3i& ... 283358.475

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5297
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от thorn » пет сеп 20, 2019 10:45 pm

Т. е. значително по-малко от американците във Виетнам. Но те американците мисля и че са били в по-тежки условия.

kramer
Мнения: 230
Регистриран: съб май 05, 2018 7:43 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от kramer » съб сеп 21, 2019 2:20 pm

thorn написа:
пет сеп 20, 2019 10:45 pm
Т. е. значително по-малко от американците във Виетнам. Но те американците мисля и че са били в по-тежки условия.
Ами през 1968 г. американските войски във Виетнам са 540 000. Наложено от по-голямата гъстота на населението. През същата година и дават най-много жертви - 16 000. При обща численост на загиналите - над 58 000.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5297
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от thorn » съб сеп 21, 2019 11:03 pm

Но и противниците им са далеч по-многобройни от муджахидините.

kramer
Мнения: 230
Регистриран: съб май 05, 2018 7:43 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от kramer » вт сеп 24, 2019 10:44 pm

thorn написа:
съб сеп 21, 2019 11:03 pm
Но и противниците им са далеч по-многобройни от муджахидините.
Във Виетнам са се били редовни дивизии от армията на Северен Виетнам. В Афганистан отряди по няколкостотин човека най-много.
Не, че, не могат да съберат няколко хиляди от племе, но не е било целесъобразно поради манталитет и терен. Тактика.
Във Виетнам ако ги сравним с орки местните, афганистанците са урук-хаи. :)
Тук е добре да се направи аналогия между двата боя с най-големи загуби от американци и руснаци. 1965г. в долината Я Дранг, където 1 батальон от 7 кавалерийски полк на Хал Мур е обкръжен и губи 79 убити и 121 ранени. През април 1984 г. в Пандшир при Хазар Дере съветският 1 батальон от 682 мотострелкови полк губи 58 убити и над 100 ранени.
И в двата случая подрезделенията напускат позициите си.

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5297
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от thorn » вт сеп 24, 2019 11:56 pm

Виетнам е било почти "истинска война". Афганистан - хипер разраснала се противопартизанска операция.

kramer
Мнения: 230
Регистриран: съб май 05, 2018 7:43 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от kramer » ср окт 02, 2019 12:13 pm

Още една подходяща книга, описваща реални събития. Авторът е бил младши офицер, награден с два ордена "Красная звезда", представен за Герой на СССР. По убеждения е антисталинист. Най-интересна е мисълта му "Да бъдат събрани всички тия вождове: Брежнев, Суслов, Громико, Андропов, Устинов и т.н.т., даже тия дето са умрели, да ги докарат в някой къшлак и да им натикат мордите в тоя кошмар. Да ги питат - защо, за какво? Какъв социализъм се канят тук да строят? Да си отворят очите и да си напрягат старческите мозъци!"

http://militera.lib.ru/prose/russian/pr ... index.html

Потребителски аватар
thorn
Site Admin
Мнения: 5297
Регистриран: съб апр 21, 2018 10:56 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от thorn » ср окт 02, 2019 1:09 pm

Нормално е за всяка тежка война онези, които действително са в говната на фронта да имат такова отношение към политиците. През Първата световна е било даже по-лошо.

kramer
Мнения: 230
Регистриран: съб май 05, 2018 7:43 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от kramer » ср окт 02, 2019 4:01 pm

И още нещо.


За изтеглянето.
ПОСЛЕДНИЙ БОЙ СОВЕТСКИХ ВОИНОВ НА АФГАНСКОЙ ВОЙНЕ.

После революции 1978 года в Афганистане пришла к власти Народно-демократическая партия, взявшая курс на построение социалистической республики в стране. Но у партии было много врагов, и правительству пришлось позвать на помощь советскую армию. Войска СССР поддерживали Демократическую республику Афганистан с 1979 года по 1989 год, ведя бои против моджахедов, вооруженной оппозиции. Без советской армии устоять афганская республика не могла — вскоре после ухода советских войск, в апреле 1992-го, ДРА была ликвидирована.

Последний настоящий бой советской армии против армии противника состоялся именно здесь, в Афганистане. Это произошло уже после решения о выводе войск из этой страны и меньше чем за месяц до того, как последняя колонна была выведена (15 февраля 1989 года). С 23 по 26 января 1989-го была проведена крупная войсковая операция под кодовым названием «Тайфун» (как ни странно, немецкая операция по наступлению на Москву в 1941 году называлась так же). Перед уходом из Афганистана советская армия должна была нанести «большой ущерб силам оппозиции в центральных и северных провинциях страны»: Парван, Баглан и Кундуз. Это дало бы преимущество ДРА, остающейся в одиночестве сражаться со своими многочисленными врагами. Главной силой операции стали 108 и 201 мотострелковые дивизии, созданные и прославленные еще во время Великой Отечественной войны, включавшие в себя гвардейские полки и прошедшие в Афганистане десятилетний боевой путь. Под командой генерал-лейтенанта Б. В. Громова (по легенде, он выйдет из Афганистана последним) советские войска атаковали моджахедов Ахмада-Шаха Масуда (в будущем он уничтожил ДРА и стал министром обороны нового Афганистана). Были нанесены мощные артиллерийские и авиаудары по местам расположения его отрядов, которые были отлично известны советской армии. Заработали сотни орудий и минометов. После этого советские части принимали пленных из предварительно окруженных ими кишлаков. В то время, когда все уже знали о скором выводе войск СССР, боевики не атаковали советские части, а те, в свою очередь, их. Все равно ведь противостояние должно было скоро закончиться, к чему снова лить кровь. Но эта договоренность была нарушена операцией «Тайфун». Кто принимал окончательное решение о ее проведении, неизвестно, но, вероятно, без санкции Михаила Горбачева это не было бы сделано. В Кремле опасались, что перед уходом Масуд нанесет армии СССР жестокий удар в спину. Эти опасения подогревал лидер ДРА Наджибулла, надеявшийся, что завязавшиеся бои заставят советскую армию остаться и дальше защищать его республику ценой жизней парней из СССР. Поддержал идею операции и Э. А. Шеварднадзе, министр иностранных дел СССР, хотя военные были против ее проведения.

Но решение принимали политики, и операция «Тайфун» состоялась. Насколько больших успехов достигла операция, судить сложно: боев пехоты и последующих подсчетов потерь противника практически не велось. Было сожжено несколько кишлаков — зимой боевики базировались там, среди мирных жителей. За время операции погибло лишь несколько советских воинов. Зато мирных афганцев — более тысячи. Чтобы не продлевать войну, Масуд решил не мстить советской армии и не атаковал в ответ. Уходящим советским бойцам афганцы показывали тела убитых в ходе «Тайфуна». Так как сопротивляться авиации и артиллерии душманы практически не могли, дать отпор советским войскам удавалось немногим. Погибшие советские военнослужащие расстались с жизнью, принимая пленных. Так, майор Юрасов принимал идущих сдаваться боевиков. Когда они подошли, подняв руки, из-за их спин внезапно была дана пулеметная очередь. Юрасов погиб. Так бесславно закончились последние бои советской армии. Афганистан был последней страной, где советские войска вели войну.

В военном смысле они практически победили, но в политическом смысле СССР пришел к поражению. Социализм оказалось невозможно удержать не только в Афганистане, но даже и самом Советском Союзе. Афганская война, унесшая более 15.000 жизней граждан СССР (еще 313 пропали без вести, 131 тыс. была ранена), нанесла по советскому государству ощутимый удар. Помимо прямых финансовых расходов (война потребовала около $80 млрд), СССР понес идеологический, репутационный ущерб как на международной арене, так и внутри страны: советские граждане не желали ни воевать, ни посылать на войну своих детей и братьев ради установления в далекой чужой стране нежеланного ее народом социализма. Тем более что социализм не принес счастья и советскому народу. Афганистан, замученный гражданской войной 1980-х, стал в 1990—2000-е источником терроризма и наркотиков.
Снимка на Marat Tortbaev.

https://www.facebook.com/groups/8748182 ... oup_header

Потребителски аватар
Восток
Мнения: 3089
Регистриран: нед май 20, 2018 9:22 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от Восток » чет окт 10, 2019 1:12 am

Интересно интервю:
Экс-президент Афганистана Хамид Карзай: Все советские военнопленные давно освобождены. А те, что остались, обрели здесь семьи и живут добровольно
https://www.kp.ru/daily/27040.4/4104560/
"Война должна вестись не против России, а исключительно для свержения большевизма. Нельзя смешивать СССР с Россией, советскую власть с русским народом, палача с жертвой."

kramer
Мнения: 230
Регистриран: съб май 05, 2018 7:43 pm

Re: Афганистан през периода 1979-89 г.

Мнение от kramer » нед окт 20, 2019 4:27 pm

Книгата е на армейски генерал Варенников, зам.-министър на отбраната и главнокомандващ Сухопътните войски. Участник във ВСВ. 1984-89 г. е началник на оперативната група на МО в Афганистан. Участник в пуча през 1991 г. срещу Горбачов, по убеждения - сталинист.
https://libking.ru/books/prose-/prose-m ... .html#book

Отговори